Aug 15, 2008, 10:40 AM

Нашите моменти

  Poetry » Love
810 0 13
Обичам споделеността на моментите, когато
съм в плен на твоето необуздано желание.
С топлия летен дъжд ти идваш при мен,
дори всеки светъл лъч носи твое послание.

Разчитам знаците по ефирно синьото платно.
Там проектираш усмивки и екзотични цветя,
там рисуваш за мен чрез пухкавите облаци
сладкопойни птици и стихчета за любовта.

Живи и... неподвластни на времето моменти.
Моменти на искрена обич, оставящи ярка следа.
Ние с теб сме вечни, като вятъра и слънцето,
като небето и морето, като майката Земя.

Двамата сме доброто начало и щастливият край.
Чувствата ни са букети от съзвездия и светове,
постоянни като несекващия дъх на Вселената.
Сърцата ни побраха обичта на всички векове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...