Aug 15, 2008, 10:40 AM

Нашите моменти 

  Poetry » Love
626 0 13
Обичам споделеността на моментите, когато
съм в плен на твоето необуздано желание.
С топлия летен дъжд ти идваш при мен,
дори всеки светъл лъч носи твое послание.

Разчитам знаците по ефирно синьото платно.
Там проектираш усмивки и екзотични цветя,
там рисуваш за мен чрез пухкавите облаци
сладкопойни птици и стихчета за любовта.

Живи и... неподвластни на времето моменти.
Моменти на искрена обич, оставящи ярка следа.
Ние с теб сме вечни, като вятъра и слънцето,
като небето и морето, като майката Земя.

Двамата сме доброто начало и щастливият край.
Чувствата ни са букети от съзвездия и светове,
постоянни като несекващия дъх на Вселената.
Сърцата ни побраха обичта на всички векове.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??