Aug 15, 2008, 10:40 AM

Нашите моменти

  Poetry » Love
807 0 13
Обичам споделеността на моментите, когато
съм в плен на твоето необуздано желание.
С топлия летен дъжд ти идваш при мен,
дори всеки светъл лъч носи твое послание.

Разчитам знаците по ефирно синьото платно.
Там проектираш усмивки и екзотични цветя,
там рисуваш за мен чрез пухкавите облаци
сладкопойни птици и стихчета за любовта.

Живи и... неподвластни на времето моменти.
Моменти на искрена обич, оставящи ярка следа.
Ние с теб сме вечни, като вятъра и слънцето,
като небето и морето, като майката Земя.

Двамата сме доброто начало и щастливият край.
Чувствата ни са букети от съзвездия и светове,
постоянни като несекващия дъх на Вселената.
Сърцата ни побраха обичта на всички векове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...