10 jul 2008, 9:47
Нашите очи
723
0
0
Черните очи се взират в сините,
трепват и в миг се отвръщат.
Не искам да си спомням песъчинките,
които от сърцето ми откъсваш.
Сините очи се вглеждат в черните,
чак сега ме гледат с уважение.
Не знам с какво или защо
бях заслужила презрение.
Сините очи сбогуват се със черните,
но няма и защо да си говорим.
Така банални са периодите,
най-добре вратите да затворим.
трепват и в миг се отвръщат.
Не искам да си спомням песъчинките,
които от сърцето ми откъсваш.
Сините очи се вглеждат в черните,
чак сега ме гледат с уважение.
Не знам с какво или защо
бях заслужила презрение.
Сините очи сбогуват се със черните,
но няма и защо да си говорим.
Така банални са периодите,
най-добре вратите да затворим.
© Стели Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
