Нашите очи
1.1K
0
0
Черните очи се взират в сините,
трепват и в миг се отвръщат.
Не искам да си спомням песъчинките,
които от сърцето ми откъсваш.
Сините очи се вглеждат в черните,
чак сега ме гледат с уважение.
Не знам с какво или защо
бях заслужила презрение.
Сините очи сбогуват се със черните,
но няма и защо да си говорим.
Така банални са периодите,
най-добре вратите да затворим.
трепват и в миг се отвръщат.
Не искам да си спомням песъчинките,
които от сърцето ми откъсваш.
Сините очи се вглеждат в черните,
чак сега ме гледат с уважение.
Не знам с какво или защо
бях заслужила презрение.
Сините очи сбогуват се със черните,
но няма и защо да си говорим.
Така банални са периодите,
най-добре вратите да затворим.
© Стели Димитрова All rights reserved.
