1 ago 2023, 11:03

Нашият клуб

  Poesía » Otra
498 0 0

Имаме си клуб културен –

частен, непретенциозен.

Скромен клуб литературен,

не за бизнес сериозен.

 

Сбираме се всеки месец.

Още в първия четвъртък

топъл дом уютен, светъл,

ни очаква с маса пълна.

 

Там, отбор пишман поети,

разговаряме за всичко,

рецитираме куплети,

спорим и за политика.

 

Случва се, в безсънни нощи

да си тръгнем сутрин рано.

– Пак елате ми на гости! –

домакинята ни кани.

 

Знам, след месец пак ще идем –

там е толкова приятно.

... Единадесет години

дружни сме. Невероятно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...