1.08.2023 г., 11:03

Нашият клуб

493 0 0

Имаме си клуб културен –

частен, непретенциозен.

Скромен клуб литературен,

не за бизнес сериозен.

 

Сбираме се всеки месец.

Още в първия четвъртък

топъл дом уютен, светъл,

ни очаква с маса пълна.

 

Там, отбор пишман поети,

разговаряме за всичко,

рецитираме куплети,

спорим и за политика.

 

Случва се, в безсънни нощи

да си тръгнем сутрин рано.

– Пак елате ми на гости! –

домакинята ни кани.

 

Знам, след месец пак ще идем –

там е толкова приятно.

... Единадесет години

дружни сме. Невероятно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...