Имаме си клуб културен –

частен, непретенциозен.

Скромен клуб литературен,

не за бизнес сериозен.

Сбираме се всеки месец.

Още в първия четвъртък

топъл дом уютен, светъл,

ни очаква с маса пълна.

Там, отбор пишман поети,

разговаряме за всичко,

рецитираме куплети,

спорим и за политика.

Случва се, в безсънни нощи

да си тръгнем сутрин рано.

– Пак елате ми на гости! –

домакинята ни кани.

Знам, след месец пак ще идем –

там е толкова приятно.

... Единадесет години

дружни сме. Невероятно!