1 авг. 2023 г., 11:03

Нашият клуб

489 0 0

Имаме си клуб културен –

частен, непретенциозен.

Скромен клуб литературен,

не за бизнес сериозен.

 

Сбираме се всеки месец.

Още в първия четвъртък

топъл дом уютен, светъл,

ни очаква с маса пълна.

 

Там, отбор пишман поети,

разговаряме за всичко,

рецитираме куплети,

спорим и за политика.

 

Случва се, в безсънни нощи

да си тръгнем сутрин рано.

– Пак елате ми на гости! –

домакинята ни кани.

 

Знам, след месец пак ще идем –

там е толкова приятно.

... Единадесет години

дружни сме. Невероятно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...