1 авг. 2023 г., 11:03

Нашият клуб

490 0 0

Имаме си клуб културен –

частен, непретенциозен.

Скромен клуб литературен,

не за бизнес сериозен.

 

Сбираме се всеки месец.

Още в първия четвъртък

топъл дом уютен, светъл,

ни очаква с маса пълна.

 

Там, отбор пишман поети,

разговаряме за всичко,

рецитираме куплети,

спорим и за политика.

 

Случва се, в безсънни нощи

да си тръгнем сутрин рано.

– Пак елате ми на гости! –

домакинята ни кани.

 

Знам, след месец пак ще идем –

там е толкова приятно.

... Единадесет години

дружни сме. Невероятно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...