12 dic 2007, 14:44

Нашият остров

  Poesía
1.2K 0 34
Сърцето ми със нежност
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми
любов излъчват,
когато съм, приятели,
сред вас.
Тук някак си
времето е спряло.
Болката по-слаба е,
нали?
Харизматично,
топло и реално
душите ни говорят.
Не боли.
Приемат те любови и
раздели,
изпращат си
усмивки и слънца.
И тръпнат,
сякаш зажаднели,
да пият
ОТКРОВЕНЧЕСКА вода.
На този остров
те живеят,
намерили тъй сродна
доброта.
Тук бурени от злоба,
(анонимки), не виреят.
Да бъде,
ОСТРОВЪТ НА ЛЮБОВТА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...