Нашият остров
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми
любов излъчват,
когато съм, приятели,
сред вас.
Тук някак си
времето е спряло.
Болката по-слаба е,
нали?
Харизматично,
топло и реално
душите ни говорят.
Не боли.
Приемат те любови и
раздели,
изпращат си
усмивки и слънца.
И тръпнат,
сякаш зажаднели,
да пият
ОТКРОВЕНЧЕСКА вода.
На този остров
те живеят,
намерили тъй сродна
доброта.
Тук бурени от злоба,
(анонимки), не виреят.
Да бъде,
ОСТРОВЪТ НА ЛЮБОВТА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
