Нашият остров
Сърцето ми със нежност
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми
любов излъчват,
когато съм, приятели,
сред вас.
Тук някак си
времето е спряло.
Болката по-слаба е,
нали?
Харизматично,
топло и реално
душите ни говорят.
Не боли.
Приемат те любови и
раздели,
изпращат си
усмивки и слънца.
И тръпнат,
сякаш зажаднели,
да пият
ОТКРОВЕНЧЕСКА вода.
На този остров
те живеят,
намерили тъй сродна
доброта.
Тук бурени от злоба,
(анонимки), не виреят.
Да бъде,
ОСТРОВЪТ НА ЛЮБОВТА!
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми
любов излъчват,
когато съм, приятели,
сред вас.
Тук някак си
времето е спряло.
Болката по-слаба е,
нали?
Харизматично,
топло и реално
душите ни говорят.
Не боли.
Приемат те любови и
раздели,
изпращат си
усмивки и слънца.
И тръпнат,
сякаш зажаднели,
да пият
ОТКРОВЕНЧЕСКА вода.
На този остров
те живеят,
намерили тъй сродна
доброта.
Тук бурени от злоба,
(анонимки), не виреят.
Да бъде,
ОСТРОВЪТ НА ЛЮБОВТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
