Нашият остров
Сърцето ми със нежност
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми
любов излъчват,
когато съм, приятели,
сред вас.
Тук някак си
времето е спряло.
Болката по-слаба е,
нали?
Харизматично,
топло и реално
душите ни говорят.
Не боли.
Приемат те любови и
раздели,
изпращат си
усмивки и слънца.
И тръпнат,
сякаш зажаднели,
да пият
ОТКРОВЕНЧЕСКА вода.
На този остров
те живеят,
намерили тъй сродна
доброта.
Тук бурени от злоба,
(анонимки), не виреят.
Да бъде,
ОСТРОВЪТ НА ЛЮБОВТА!
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми
любов излъчват,
когато съм, приятели,
сред вас.
Тук някак си
времето е спряло.
Болката по-слаба е,
нали?
Харизматично,
топло и реално
душите ни говорят.
Не боли.
Приемат те любови и
раздели,
изпращат си
усмивки и слънца.
И тръпнат,
сякаш зажаднели,
да пият
ОТКРОВЕНЧЕСКА вода.
На този остров
те живеят,
намерили тъй сродна
доброта.
Тук бурени от злоба,
(анонимки), не виреят.
Да бъде,
ОСТРОВЪТ НА ЛЮБОВТА!
© Таня Мезева All rights reserved.
