17 jun 2018, 21:53

Нашият свят

506 0 5

Отново сме тук
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът,
а от другата -
любовта ни плаче.
Затворил си здраво очи.
и някакво чудо очакваш.
А в ушите ти леко жужи
лъжата изречена в здрача.
Аз съм сянката.
А може духът
на оная замлъкнала песен.
Аз съм утрото.
А може плодът
на златокоса забравена есен.
Хайде -
подай ми ръка.
Моята отдавна те чака.
Само една крачка
ни дели от света,
който наричаме "НАШИЯТ"!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...