Отново сме тук
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът,
а от другата -
любовта ни плаче.
Затворил си здраво очи.
и някакво чудо очакваш.
А в ушите ти леко жужи
лъжата изречена в здрача.
Аз съм сянката.
А може духът
на оная замлъкнала песен.
Аз съм утрото.
А може плодът
на златокоса забравена есен.
Хайде -
подай ми ръка.
Моята отдавна те чака.
Само една крачка
ни дели от света,
който наричаме "НАШИЯТ"!
© Слава Костадинова All rights reserved.
И ще я направи този, който по-силно обича.
Стихът ти буди размисли, Славея.