Jun 17, 2018, 9:53 PM

Нашият свят 

  Poetry » Love
301 0 6

Отново сме тук
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът,
а от другата -
любовта ни плаче.
Затворил си здраво очи.
и някакво чудо очакваш.
А в ушите ти леко жужи
лъжата изречена в здрача.
Аз съм сянката.
А може духът
на оная замлъкнала песен.
Аз съм утрото.
А може плодът
на златокоса забравена есен.
Хайде -
подай ми ръка.
Моята отдавна те чака.
Само една крачка
ни дели от света,
който наричаме "НАШИЯТ"!

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??