Нашият свят
Отново сме тук
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът,
а от другата -
любовта ни плаче.
Затворил си здраво очи.
и някакво чудо очакваш.
А в ушите ти леко жужи
лъжата изречена в здрача.
Аз съм сянката.
А може духът
на оная замлъкнала песен.
Аз съм утрото.
А може плодът
на златокоса забравена есен.
Хайде -
подай ми ръка.
Моята отдавна те чака.
Само една крачка
ни дели от света,
който наричаме "НАШИЯТ"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
