Небето във очите ти се сгуши,
звездите палаво му се усмихнаха,
дори капчука непослушен
поспря и след това притихна.
Луната със морето пофлиртува,
вълните му с брега се сляха,
светулки в мрака се целунаха
и чайките дори не спяха.
Нощта, превърната в копнежност,
роди надеждите ни чакани,
а утрото дари ни нежност -
погали устните прехапани.
© Валка Todos los derechos reservados