Небето във очите ти се сгуши,
звездите палаво му се усмихнаха,
дори капчука непослушен
поспря и след това притихна.
Луната със морето пофлиртува,
вълните му с брега се сляха,
светулки в мрака се целунаха
и чайките дори не спяха.
Нощта, превърната в копнежност,
роди надеждите ни чакани,
а утрото дари ни нежност -
погали устните прехапани.
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
