SimeonAngelov (Симеон Ангелов) SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
11 97
13 jun 2017, 13:16

Наследство

  Poesía
495 1 2

НАСЛЕДСТВО

 

 

 

 

Потъвам във безсънната мъгла

и нямам сили сам да се завърна.

Над мен заспива нощната дъга –

прегърбена, разплакана, посърнала...

 

Къде ли скита вятърът – живот?

На друг разрошва, сигурно, косите...

И пада на земята тежък плод,

преминал през жаравата на дните.

 

Дърво без корен пак ще ме зове –

то някак тук останало е цяло

след бурите от зимни ветрове –

набръчкано, без жалост посивяло...

 

Но там – в пръста под него – ще расте

на моя стих напуканото семе...

И знам, напук то няма да умре,

докато още можем да четеме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0