НАСЛЕДСТВО
Потъвам във безсънната мъгла
и нямам сили сам да се завърна.
Над мен заспива нощната дъга –
прегърбена, разплакана, посърнала...
Къде ли скита вятърът – живот?
На друг разрошва, сигурно, косите...
И пада на земята тежък плод,
преминал през жаравата на дните.
Дърво без корен пак ще ме зове –
то някак тук останало е цяло
след бурите от зимни ветрове – ...