SimeonAngelov (Симеон Ангелов) SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
11 97
Jun 13, 2017, 1:16 PM

Наследство

  Poetry
494 1 2

НАСЛЕДСТВО

 

 

 

 

Потъвам във безсънната мъгла

и нямам сили сам да се завърна.

Над мен заспива нощната дъга –

прегърбена, разплакана, посърнала...

 

Къде ли скита вятърът – живот?

На друг разрошва, сигурно, косите...

И пада на земята тежък плод,

преминал през жаравата на дните.

 

Дърво без корен пак ще ме зове –

то някак тук останало е цяло

след бурите от зимни ветрове –

набръчкано, без жалост посивяло...

 

Но там – в пръста под него – ще расте

на моя стих напуканото семе...

И знам, напук то няма да умре,

докато още можем да четеме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0