Наследство
НАСЛЕДСТВО
Потъвам във безсънната мъгла
и нямам сили сам да се завърна.
Над мен заспива нощната дъга –
прегърбена, разплакана, посърнала...
Къде ли скита вятърът – живот?
На друг разрошва, сигурно, косите...
И пада на земята тежък плод,
преминал през жаравата на дните.
Дърво без корен пак ще ме зове –
то някак тук останало е цяло
след бурите от зимни ветрове –
набръчкано, без жалост посивяло...
Но там – в пръста под него – ще расте
на моя стих напуканото семе...
И знам, напук то няма да умре,
докато още можем да четеме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
