Наследство

13 июн. 2017 г., 13:16

Поэзия

332 1 2

НАСЛЕДСТВО

Потъвам във безсънната мъгла

и нямам сили сам да се завърна.

Над мен заспива нощната дъга –

прегърбена, разплакана, посърнала...

Къде ли скита вятърът – живот?

На друг разрошва, сигурно, косите...

И пада на земята тежък плод,

преминал през жаравата на дните.

Дърво без корен пак ще ме зове –

то някак тук останало е цяло

след бурите от зимни ветрове –

набръчкано, без жалост посивяло...

Но там – в пръста под него – ще расте

на моя стих напуканото семе...

И знам, напук то няма да умре,

докато още можем да четеме!