30 nov 2014, 21:06

Наследство

  Poesía » Otra
1.3K 0 9

Жените

в македонския ми род

не плачат.

Посрещат драконите

с вдигнато чело.

Препускат с времето,

опитомяват здрача.

Танцуват с болките

невестино хоро.

 

Душите им,

бронирани от гордост,

разцъфват тайно

само през нощта.

 

Но колко струват

през деня победите,

щом вечер спят

самотни рамена?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замислящ финал!
  • Благодаря ти, Миночка! Жените македонки - истинските, имат драматична съдба. Но винаги сами правят своя избор и после не се оплакват. Поздрави!
  • Имах съседка македонка и се убедих че си права,а и много ми харесва стихът ти!Поздрав!
  • Да, Ани, наистина е така. Нямаш представа колко си права.
  • То си е кръст, Илияна!
    Хубаво написано!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...