30 nov 2014, 21:06

Наследство 

  Poesía » Otra
1107 0 9

Жените

в македонския ми род

не плачат.

Посрещат драконите

с вдигнато чело.

Препускат с времето,

опитомяват здрача.

Танцуват с болките

невестино хоро.

 

Душите им,

бронирани от гордост,

разцъфват тайно

само през нощта.

 

Но колко струват

през деня победите,

щом вечер спят

самотни рамена?

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??