Nov 30, 2014, 9:06 PM

Наследство

  Poetry » Other
1.3K 0 9

Жените

в македонския ми род

не плачат.

Посрещат драконите

с вдигнато чело.

Препускат с времето,

опитомяват здрача.

Танцуват с болките

невестино хоро.

 

Душите им,

бронирани от гордост,

разцъфват тайно

само през нощта.

 

Но колко струват

през деня победите,

щом вечер спят

самотни рамена?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замислящ финал!
  • Благодаря ти, Миночка! Жените македонки - истинските, имат драматична съдба. Но винаги сами правят своя избор и после не се оплакват. Поздрави!
  • Имах съседка македонка и се убедих че си права,а и много ми харесва стихът ти!Поздрав!
  • Да, Ани, наистина е така. Нямаш представа колко си права.
  • То си е кръст, Илияна!
    Хубаво написано!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...