Наследство

Поезия » Друга

1.3K 0 9

Жените

в македонския ми род

не плачат.

Посрещат драконите

с вдигнато чело.

Препускат с времето,

опитомяват здрача.

Танцуват с болките

невестино хоро.

Душите им,

бронирани от гордост,

разцъфват тайно

само през нощта.

Но колко струват

през деня победите,

щом вечер спят

самотни рамена?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

adjo (А.А.)

Замислящ финал!

2016-12-30T23:55:05+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Благодаря ти, Миночка! Жените македонки - истинските, имат драматична съдба. Но винаги сами правят своя избор и после не се оплакват. Поздрави!

2014-12-05T17:02:35+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Имах съседка македонка и се убедих че си права,а и много ми харесва стихът ти!Поздрав!

2014-12-05T13:49:30+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Да, Ани, наистина е така. Нямаш представа колко си права.

2014-12-02T15:24:34+02:00
Anita765 (Ани Монева)

То си е кръст, Илияна!
Хубаво написано!

2014-12-01T21:31:48+02:00