Наследство

Поэзия » Другая

1.3K 0 9

Жените

в македонския ми род

не плачат.

Посрещат драконите

с вдигнато чело.

Препускат с времето,

опитомяват здрача.

Танцуват с болките

невестино хоро.

Душите им,

бронирани от гордост,

разцъфват тайно

само през нощта.

Но колко струват

през деня победите,

щом вечер спят

самотни рамена?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

adjo (А.А.)

Замислящ финал!

2016-12-30T23:55:05+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Благодаря ти, Миночка! Жените македонки - истинските, имат драматична съдба. Но винаги сами правят своя избор и после не се оплакват. Поздрави!

2014-12-05T17:02:35+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Имах съседка македонка и се убедих че си права,а и много ми харесва стихът ти!Поздрав!

2014-12-05T13:49:30+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Да, Ани, наистина е така. Нямаш представа колко си права.

2014-12-02T15:24:34+02:00
Anita765 (Ани Монева)

То си е кръст, Илияна!
Хубаво написано!

2014-12-01T21:31:48+02:00