29 ene 2009, 9:26

Наследство от Родопа планина

  Poesía
2.1K 0 9
1.
В мене има много обич
от теб, Родопа.
Реките Арда и Чая
бълбукат във вените ми,
а Смолянските езера
в очите ми са влети.
От чановете на Манол;
от гайдите на Рожен...
И от песента за Делю
наш хайдутин
аз цялата трептя...
И отлитам в Космоса.
Добричка моя,ти ме научи
да дишам с дробовете ти зелени;
да изкачвам върховете ти
без да превивам гръб.
И слънчевите лъчи
да разпръсвам щедро
из сенчестите долини.

2.
Родопа,
аз не напразно на гърдите ти лежах.
И не напразно от бориките ти дишах...
Сега от мен изгряват сто слънца.
И гайди сто от устните ми свирят...

3.
Момиче, с дъх на бор.
От где дойде?
Какво от там донесе?

- Сърцето на Родопа.

4.
... с безсмъртниче
аз пиша стих

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам тази планина...И този стих обичам! Поздрав - сякаш пак съм там!
  • Да се родиш, да тупти сърцето с пулса на Родопа планина, да вдишаш първата глъдка въздух от нейните билки... Латинче, това е привилегия на шепачка хора, в световен мащаб. Дъщеря достойна си на мъгическата й сила. Бъди все такава! Комплименти!
  • Браво!
  • Може би най-харесваната от мен планина в България! Хубав стих!
  • Ех, тая Родопа! как хубаво те е вдъхновила!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...