1. В мене има много обич от теб, Родопа. Реките Арда и Чая бълбукат във вените ми, а Смолянските езера в очите ми са влети. От чановете на Манол; от гайдите на Рожен... И от песента за Делю наш хайдутин аз цялата трептя... И отлитам в Космоса. Добричка моя,ти ме научи да дишам с дробовете ти зелени; да изкачвам върховете ти без да превивам гръб. И слънчевите лъчи да разпръсвам щедро из сенчестите долини.
2. Родопа, аз не напразно на гърдите ти лежах. И не напразно от бориките ти дишах... Сега от мен изгряват сто слънца. И гайди сто от устните ми свирят...
3. Момиче, с дъх на бор. От где дойде? Какво от там донесе?
Да се родиш, да тупти сърцето с пулса на Родопа планина, да вдишаш първата глъдка въздух от нейните билки... Латинче, това е привилегия на шепачка хора, в световен мащаб. Дъщеря достойна си на мъгическата й сила. Бъди все такава! Комплименти!
Толкова хубав стих! Усещам магията на родопа , защото аз живея в тази планина и всеки ден й се любувам ! Много, много красив стих, извира обичта ти към планината ! Поздрави !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!