29.01.2009 г., 9:26 ч.

Наследство от Родопа планина 

  Поезия
1811 0 9
1.
В мене има много обич
от теб, Родопа.
Реките Арда и Чая
бълбукат във вените ми,
а Смолянските езера
в очите ми са влети.
От чановете на Манол;
от гайдите на Рожен...
И от песента за Делю
наш хайдутин
аз цялата трептя...
И отлитам в Космоса.
Добричка моя,ти ме научи
да дишам с дробовете ти зелени;
да изкачвам върховете ти
без да превивам гръб.
И слънчевите лъчи
да разпръсвам щедро
из сенчестите долини.

2.
Родопа,
аз не напразно на гърдите ти лежах.
И не напразно от бориките ти дишах...
Сега от мен изгряват сто слънца.
И гайди сто от устните ми свирят...

3.
Момиче, с дъх на бор.
От где дойде?
Какво от там донесе?

- Сърцето на Родопа.

4.
... с безсмъртниче
аз пиша стих

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам тази планина...И този стих обичам! Поздрав - сякаш пак съм там!
  • Да се родиш, да тупти сърцето с пулса на Родопа планина, да вдишаш първата глъдка въздух от нейните билки... Латинче, това е привилегия на шепачка хора, в световен мащаб. Дъщеря достойна си на мъгическата й сила. Бъди все такава! Комплименти!
  • Браво!
  • Може би най-харесваната от мен планина в България! Хубав стих!
  • Ех, тая Родопа! как хубаво те е вдъхновила!
  • Толкова хубав стих! Усещам магията на родопа , защото аз живея в тази планина и всеки ден й се любувам ! Много, много красив стих, извира обичта ти към планината ! Поздрави !
  • Прекрасен стих.
    Коренът е жив. Пази го!
    Носи Родопа планина в сърце и душа.
  • Прекрасно наследство!
  • Щастливка
Предложения
: ??:??