Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.
Когато няма смисъл да вървиш,
защото сянката е минала пред теб,
а времето я удължава с всеки миг
и неусетно я превръща във ковчег.
Когато някой на трапезата е сит
от толкова чинии пълни с глад
и нечий поглед пада полужив
без право да се върне пак назад. ...