vega666 (Младен Мисана)
1569 14352
15 mar 2016, 22:25

Наследството 

  Poesía
948 1 26

 

Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.

Когато няма смисъл да вървиш,
защото сянката е минала пред теб,
а времето я удължава с всеки миг
и неусетно я превръща във ковчег.

Когато някой на трапезата е сит
от толкова чинии пълни с глад
и нечий поглед пада полужив
без право да се върне пак назад.

Когато трусове внезапни възвестят
последното Наследство на света,
ще бягат птиците - спасителният връх
е къс небе в морето на смъртта.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко тъжно, но смислено и затрогващо.Браво Младен.
  • Много ме трогна, Калиа, че прочете и коментира така позитивно този поетичен текст. Права си относно пътя. Той съдържа всичко останало в себе си. Ще подкрепя тезата ти с един цитат от гениалния полски поет Адам Мицкевич /1798-1855/:

    "Тоз, който падне по склона,
    той не умира.
    Че мъртвото тяло ще стане стъпало -
    по него ще мине безкрайна колона".

    Ботев също се е учил от Мицкевич и знаменитите му редове:

    "Тоз който падне в бой за свобода, той не умира..."

    не са паднали от въздуха!
  • Права си, Ваня! Последното също е истина, но не от прекрасните. Още един път ти благодаря, че ме удостои с внимание и с мъдрост!
  • Благодаря ти, Евгения! И твоята поезия силно ми импонира. Обикновено е така - творческото харесване е симетрична релация, което условие, уви, често е нарушено при любовта. Приятна вечер!
  • Жестоко! Пишете невероятно!
  • Младене, сърдечно ти благодаря! Старая се винаги да бъда себе си!
  • Руми, благодаря ти, че винаги си оценявала високо написаното от мен! Аз също те ценя много високо - като човек и като творец. Позволи ми да те нарека светла личност. В теб никога няма злоба, желание за мъст и за разправа с другите. Ти си устремена към бога. А това тепърва ще ти носи неговата благодат. Убеден съм в това, което казвам. И ти да имаш хубава вечер и много радост през празничните дни!
  • Руми, благодаря ти, че винаги си оценявала високо написаното от мен! Аз също те ценя много високо - като човек и като творец. Позволи ми да те нарека светла личност. В теб никога няма злоба, желание за мъст и за разправа с другите. Ти си устремена към бога. А това тепърва ще ти носи неговата благодат. Убеден съм в това, което казвам. И ти да имаш хубава вечер и много радост през празничните дни!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Зайо Байо! Трогнат съм!
  • Думите и изразите, които успяваш да създадеш в своите стихове са толкова истински и неподправени! Само при теб мога да се натъкна на такава многолика образност! Поздравявам те, Младене! Прекрасна вечер ти пожелавам!
  • Благодаря на всички, прочели, коментирали и оценили скромния ми текст! Трогнат съм от позитивните ви коментари и от високите оценки. Имайте здраве и несекващо вдъхновение!
  • Ръкопляскам на това философско творение! Така да го напишеш можеш само ти, Мисана!
    Харесах и го препоръчвам! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Философия и мистика, с дълбочина и характерна изразителност и майсторство, будещи възхищение!
  • Когато всичко туй тогаз се случи,
    едва ли ще ни има вече нявга нас
    и няма кой наследство да получи,
    а светът ще бъде хаос с мръсна газ.
  • Хубав, провокиращ стих! Поздравления, Младене!
  • За всеки има спасително небе, стига да се превърне в птица!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Хубаво е, защото в края има надежда!!!
  • Прекрасна философска поезия! Присъединявам се към думите на всички и се прекланям пред таланта ти, Младене. Поздравления и от мен!!!
  • Още първият куплет завърта мисълта в толкова посоки... Много образи и вълнение, и красив философски полет. Възхитена съм, Мисана!
  • Не се усещаме как сами си готвим тези трусове,на края ще се окажат внезапни! Поздрав!
  • "Когато някой на трапезата е сит
    от толкова чинии пълни с глад"

    До скоро се питахме: От къде сме дошли
    и защо по света разпилени сме?
    Но след толкова пластове, от които горчи
    остава въпросът единствен "Къде?"
    И има ли смисъл, и има ли път
    началото с края щом се сплетат?

    Пак ме провокира за среднощни размисли... Благодаря.
  • На мен също!
  • Харесват ми твоите философски стихове, Мисана!
  • Винаги ме изумяваш с уникалната образност на философската си лирика, Мисана !
    Тук късчето небе в морето на смъртта е изпълнено с пластове съдържание.
    Оставам замислена и очарована...
  • Покъртително...!!!
    "Когато някой на трапезата е сит
    от толкова чинии пълни с глад
    и нечий поглед пада полужив
    без право да се върне пак назад."
  • Силен философски стих! Поздравления, Мисана!
  • Дълбока философия, Младене, и то дори само в няколко празни чинии:
    "Когато някой на трапезата е сит
    от толкова чинии пълни с глад"......прости ми волността, но ми напомни нещо от моето "Последна отпуска": "..Колко тясно ми е в тази плът, но напълняла съм в невкусено и то за кой ли път..."
    Поздравления - както винаги, класна поезия и замисляща, "черна" философия! Приятна вечер, Мисана!
Propuestas
: ??:??