Mar 15, 2016, 10:25 PM

Наследството

Poetry

1.2K 2 25

Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.

Когато няма смисъл да вървиш,
защото сянката е минала пред теб,
а времето я удължава с всеки миг
и неусетно я превръща във ковчег.

Когато някой на трапезата е сит
от толкова чинии пълни с глад
и нечий поглед пада полужив
без право да се върне пак назад.

Когато трусове внезапни възвестят
последното Наследство на света,
ще бягат птиците - спасителният връх
е къс небе в морето на смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yankova41 (Йонка Янкова)

Малко тъжно, но смислено и затрогващо.Браво Младен.

2017-03-24T06:45:20+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много ме трогна, Калиа, че прочете и коментира така позитивно този поетичен текст. Права си относно пътя. Той съдържа всичко останало в себе си. Ще подкрепя тезата ти с един цитат от гениалния полски поет Адам Мицкевич /1798-1855/:

"Тоз, който падне по склона,
той не умира.
Че мъртвото тяло ще стане стъпало -
по него ще мине безкрайна колона".

Ботев също се е учил от Мицкевич и знаменитите му редове:

"Тоз който падне в бой за свобода, той не умира..."

не са паднали от въздуха!

2016-03-21T01:30:57+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Права си, Ваня! Последното също е истина, но не от прекрасните. Още един път ти благодаря, че ме удостои с внимание и с мъдрост!

2016-03-19T23:52:14+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Евгения! И твоята поезия силно ми импонира. Обикновено е така - творческото харесване е симетрична релация, което условие, уви, често е нарушено при любовта. Приятна вечер!

2016-03-19T22:13:59+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Жестоко! Пишете невероятно!

2016-03-19T21:22:43+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0