15 мар. 2016 г., 22:25

Наследството 

  Поэзия
1055 1 25
Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.
Когато няма смисъл да вървиш,
защото сянката е минала пред теб,
а времето я удължава с всеки миг
и неусетно я превръща във ковчег.
Когато някой на трапезата е сит
от толкова чинии пълни с глад
и нечий поглед пада полужив
без право да се върне пак назад. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??