Насмешлива луна
В камината ласкаво огън гори
гали с отблясъци твоето тяло
изтегнато голо пред мене. Дори
огънят своето мъжко начало
да влее в теб иска... Искам и аз
с устни, молитвено там коленичил,
нашепвайки тихо, във бездни от страст
гола душата без дъх да се свлича.
Но... тихо похъркване чувам отляво,
в задушната спалня мирише на пот,
и разумът бавно, напук осъзнава
баналната скука в реален живот.
А луната с насмешка ми намига отвън
сякаш знае, че всичко е фантазия... сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
