Весан (Ангел Веселинов)
529 763
26 may 2009, 8:54

Насмешлива луна 

  Poesía » De amor
552 0 11

В камината ласкаво огън гори
гали с отблясъци твоето тяло
изтегнато голо пред мене. Дори
огънят своето мъжко начало
да влее в теб иска... Искам и аз
с устни, молитвено там коленичил,
нашепвайки тихо, във бездни от страст
гола душата без дъх да се свлича.
Но... тихо похъркване чувам отляво,
в задушната спалня мирише на пот,
и разумът бавно, напук осъзнава
баналната скука в реален живот.

А луната с насмешка ми намига отвън
сякаш знае, че всичко е фантазия... сън.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Особено пък в компанията на една щура маймунка!
  • Много е приятно до камината! А другото е реалност и ежедневие, което не може да се избегне.Това са неща, които не трябва да се забелязват, естество!
    Хубав стих, както винаги!
  • Страхотно!
  • И мен не ме кефи потта, ама к`во да я правя, като я има? Остава ми само да си сънувам!
  • Всичко е само на сън...от миризмата трябва да е
  • Като "разказ с неочакван край"...
    Така си отминава животът, красивото остава във фантазиите и мечтите...
  • Много ми хареса - и началото, и средата , и края. И фантазията, и самоиронията. Поздравления!!!
  • Много ми хареса!И огънят,и голата душа,и потта...всичко си е на мястото Поздрав и късмет!
  • В началото беше по-добре. Тая пот нещо не ме изкефи.
  • Благодаря, че прочете! Поздрави!
  • Хареса ми мъжкото начало на огъня! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??