17 dic 2008, 11:52

Настояще

  Poesía
1K 0 2

Безлистни, уморени клони
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливият вятър
днес е в плен на покоя,
есенно тихо е!
Зад щорите спуснати,
приглушен си отива денят,
а аз галя кучето
в скута ми сгушено
и музика слушам,
а крехкият пукот
на дървата в камината
ми нашепва истории
за бъдещо щастие
и тъгата по минало...
Настояще!

 

Приятели, искам да ви поздравя с една мелодия, която много харесвам!

 

 http://www.youtube.com/watch?v=Eu3RZhCIWHU

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...