17 dic 2008, 11:52

Настояще

  Poesía
1K 0 2

Безлистни, уморени клони
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливият вятър
днес е в плен на покоя,
есенно тихо е!
Зад щорите спуснати,
приглушен си отива денят,
а аз галя кучето
в скута ми сгушено
и музика слушам,
а крехкият пукот
на дървата в камината
ми нашепва истории
за бъдещо щастие
и тъгата по минало...
Настояще!

 

Приятели, искам да ви поздравя с една мелодия, която много харесвам!

 

 http://www.youtube.com/watch?v=Eu3RZhCIWHU

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...