Безлистни, уморени клони
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливият вятър
днес е в плен на покоя,
есенно тихо е!
Зад щорите спуснати,
приглушен си отива денят,
а аз галя кучето
в скута ми сгушено
и музика слушам,
а крехкият пукот
на дървата в камината
ми нашепва истории
за бъдещо щастие
и тъгата по минало...
Настояще!
Приятели, искам да ви поздравя с една мелодия, която много харесвам!
http://www.youtube.com/watch?v=Eu3RZhCIWHU
© Наталия Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
