tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
3 may 2011, 19:40

Настроение 

  Poesía » Filosófica
953 0 11
Понякога  е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù -  изпепелено русло.

Очите, потъмнели за света,
през огъня поглеждат закъсняло.
Изгубили се тихо в две слова,
презират всичко, що е избледняло.

Ръцете отмалели днес мълчат.
Крилете ù, пречупени за полет,
откършени във пазвата крепят
спомен... за отминалата пролет.

Приведена глава. Угаснал взор.
Смирение, обгърнало земята.
Емоции и разум в труден спор
надскачат се, налагат правилата.

Дано сълзите, тръгнали на път,
промият раните ù във душата
и в ручеите  ярко заблестят
вълшебните кристали на съдбата. 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??