Настроение
| Понякога е... тъжна и сама. Затворена в ковчег от чувства. Изплакан дъжд облича във тъга душата ù - изпепелено русло. Очите, потъмнели за света, през огъня поглеждат закъсняло. Изгубили се тихо в две слова, презират всичко, що е избледняло. Ръцете отмалели днес мълчат. Крилете ù, пречупени за полет, откършени във пазвата крепят спомен... за отминалата пролет. Приведена глава. Угаснал взор. Смирение, обгърнало земята. Емоции и разум в труден спор надскачат се, налагат правилата. Дано сълзите, тръгнали на път, промият раните ù във душата и в ручеите ярко заблестят вълшебните кристали на съдбата. |
© Таня Мезева All rights reserved.
