tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
May 3, 2011, 7:40 PM

Настроение 

  Poetry » Phylosophy
1013 0 11
Понякога  е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù -  изпепелено русло.

Очите, потъмнели за света,
през огъня поглеждат закъсняло.
Изгубили се тихо в две слова,
презират всичко, що е избледняло.

Ръцете отмалели днес мълчат.
Крилете ù, пречупени за полет,
откършени във пазвата крепят
спомен... за отминалата пролет.

Приведена глава. Угаснал взор.
Смирение, обгърнало земята.
Емоции и разум в труден спор
надскачат се, налагат правилата.

Дано сълзите, тръгнали на път,
промият раните ù във душата
и в ручеите  ярко заблестят
вълшебните кристали на съдбата. 

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??