tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
3 мая 2011 г., 19:40

Настроение 

  Поэзия » Философская
1014 0 11
Понякога  е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù -  изпепелено русло.

Очите, потъмнели за света,
през огъня поглеждат закъсняло.
Изгубили се тихо в две слова,
презират всичко, що е избледняло.

Ръцете отмалели днес мълчат.
Крилете ù, пречупени за полет,
откършени във пазвата крепят
спомен... за отминалата пролет.

Приведена глава. Угаснал взор.
Смирение, обгърнало земята.
Емоции и разум в труден спор
надскачат се, налагат правилата.

Дано сълзите, тръгнали на път,
промият раните ù във душата
и в ручеите  ярко заблестят
вълшебните кристали на съдбата. 

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??