Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане,
залутан се мотая в раздробената мъгла,
разкъсвам дрипите, протрити в ежедневно суркане,
проклинам ядно участта си зла.
Обтегната до скъсване корава струна,
душата ми засмуква парещите мисли,
пак срещам тайни във магическите руни,
а настоящето душата ми потиска. ...