Настроение
Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане,
залутан се мотая в раздробената мъгла,
разкъсвам дрипите, протрити в ежедневно суркане,
проклинам ядно участта си зла.
Обтегната до скъсване корава струна,
душата ми засмуква парещите мисли,
пак срещам тайни във магическите руни,
а настоящето душата ми потиска.
Защо във страх живеем на Земята,
нима не страдаме или безплодно пак мечтаем,
нима утеха е, че стъпихме отдавна на Луната
и с гените игрички важни си играем?
Загадките на спотаеното ни битие
ни мамят със заблуди, разтърсват ни съмнения,
проклятия кръжат в размирното ни житие,
войни, омраза, кръв, гонения.
В живота безпощаден срещам горест, не утеха,
предчувствия зловещи ме тормозят в изнемога,
на болката изхлузвам скъсаната дреха
с надежда за утеха и за вяра в бога.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Аплодисменти!!! 
