perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
26.07.2008 г., 8:42 ч.

Настроение 

  Поезия » Философска
645 0 14

Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,

прилепи без плът се лутат без насока,

повличат ме лавини с безпределна мощ

и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.

 

Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане,

залутан се мотая в раздробената мъгла,

разкъсвам дрипите, протрити в ежедневно суркане,

проклинам ядно участта си зла.

 

Обтегната до скъсване корава струна,

душата ми засмуква парещите мисли,

пак срещам тайни във магическите руни,

а настоящето душата ми потиска.

 

Защо във страх живеем на Земята,

нима не страдаме или безплодно пак мечтаем,

нима утеха е, че стъпихме отдавна на Луната

и с гените игрички важни си играем?

 

Загадките на спотаеното ни битие

ни мамят със заблуди, разтърсват ни съмнения,

проклятия кръжат в размирното ни житие,

войни, омраза, кръв, гонения.

 

В живота безпощаден срещам горест, не утеха,

предчувствия зловещи ме тормозят в изнемога,

на болката изхлузвам скъсаната дреха

с надежда за утеха и за вяра в бога.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??