2 mar 2012, 21:26

Настроение

  Poesía
994 0 1

Инстинктивно засуках като бебе от спомени стари.
Преминах набързо през малкото мои години.
Всеки сън става все по-жесток и кошмарен,
а небето – все по-черно. И без помен от синьото.
Слънчогледите, уморени, гледат право в земята.
Остарелите птици се отказаха и от клон, и от песен.
Блъскат клюн във пръстта за предало се семе посято.
Всичко живо посърна, щом не знае къде си.
Пренебрегнал сам разума търся ясна причина.
Как се случва животът? По случайност? Не, карма?
Как без теб дните се превръщат в години
и светът плаче с мен – тъжен и солидарен.
Ще се справя. Слънчогледите пак ще гледат нагоре.
Птици стари ще запеят пак песни на клоните.
Тази страница тъжна ще остане затворена.
Твоя свят ли дочух – скръбни сълзи да рони?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...