2 mar 2012, 21:26

Настроение

  Poesía
1K 0 1

Инстинктивно засуках като бебе от спомени стари.
Преминах набързо през малкото мои години.
Всеки сън става все по-жесток и кошмарен,
а небето – все по-черно. И без помен от синьото.
Слънчогледите, уморени, гледат право в земята.
Остарелите птици се отказаха и от клон, и от песен.
Блъскат клюн във пръстта за предало се семе посято.
Всичко живо посърна, щом не знае къде си.
Пренебрегнал сам разума търся ясна причина.
Как се случва животът? По случайност? Не, карма?
Как без теб дните се превръщат в години
и светът плаче с мен – тъжен и солидарен.
Ще се справя. Слънчогледите пак ще гледат нагоре.
Птици стари ще запеят пак песни на клоните.
Тази страница тъжна ще остане затворена.
Твоя свят ли дочух – скръбни сълзи да рони?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...