2 мар. 2012 г., 21:26

Настроение

1K 0 1

Инстинктивно засуках като бебе от спомени стари.
Преминах набързо през малкото мои години.
Всеки сън става все по-жесток и кошмарен,
а небето – все по-черно. И без помен от синьото.
Слънчогледите, уморени, гледат право в земята.
Остарелите птици се отказаха и от клон, и от песен.
Блъскат клюн във пръстта за предало се семе посято.
Всичко живо посърна, щом не знае къде си.
Пренебрегнал сам разума търся ясна причина.
Как се случва животът? По случайност? Не, карма?
Как без теб дните се превръщат в години
и светът плаче с мен – тъжен и солидарен.
Ще се справя. Слънчогледите пак ще гледат нагоре.
Птици стари ще запеят пак песни на клоните.
Тази страница тъжна ще остане затворена.
Твоя свят ли дочух – скръбни сълзи да рони?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...