Настроение

23 abr 2018, 1:12

Poesía » Del paisaje

673 1 1

Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...

И гасне хорската гълчава
унесена във морния си сън,
по улиците още шава
совалката на свършения ден.

А Луцифер подпрял снага
на дънера, изкормен от пороя,
дими с лулата си сега
и чака сметката на Звездоброя...

Константин Корадов
2008г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.