Настроение

23.04.2018 г., 1:12 ч.

Поезия » Пейзажна

786 1 1

Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...

И гасне хорската гълчава
унесена във морния си сън,
по улиците още шава
совалката на свършения ден.

А Луцифер подпрял снага
на дънера, изкормен от пороя,
дими с лулата си сега
и чака сметката на Звездоброя...

Константин Корадов
2008г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.