Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...
И гасне хорската гълчава
унесена във морния си сън,
по улиците още шава
совалката на свършения ден.
А Луцифер подпрял снага
на дънера, изкормен от пороя,
дими с лулата си сега
и чака сметката на Звездоброя...
Константин Корадов
2008г.
© Константин Корадов All rights reserved.