Недей да мислиш, че при мен е тихо,

безметежно.

И в мен кръстосват шпаги бури, ветрове...

Понякога изгубена се чувствам

безнадеждно.

В краката ми се сгромолясват светове.

Във мигове тревожни ме увереност

напуска

и рухват пясъчните кули от мечти.

Изпитвам жал, че времето безмилостно

препуска

и отзвукът му в мен, в сърцето ми ехти...

Такива настроения най-често

ме обземат,

когато ме притисне нощем самота.

Тогава мислите ми по обратен път

поемат,

да търсят детската безгрижност, простота.