Настроения
485
0
1
Недей да мислиш, че при мен е тихо,
безметежно.
И в мен кръстосват шпаги бури, ветрове...
Понякога изгубена се чувствам
безнадеждно.
В краката ми се сгромолясват светове.
Във мигове тревожни ме увереност
напуска
и рухват пясъчните кули от мечти.
Изпитвам жал, че времето безмилостно
препуска
и отзвукът му в мен, в сърцето ми ехти...
Такива настроения най-често
ме обземат,
когато ме притисне нощем самота.
Тогава мислите ми по обратен път
поемат,
да търсят детската безгрижност, простота.
© Славка Любенова All rights reserved.
