13 feb 2010, 10:53

Насън

449 0 0

       Насън те има, ала будна ли съм,

       изчезваш - сякаш през невидима врата.

       Докосват и се гонят погледите влажни,

       пълни с толкова тъга.

       Изгаснали сега са техните пожари,

       сломена е отново човешката душа.

 

 

       И живеем в сън сега,

       отмити спомени ни мъчат пак.

       Сърцето прокърви едва,

       обладано пак от болката една.

       "Стига си ме мъчила, съдба,

       не стига, че пожара угаси отрано,

       остави ме да сънувам..."

       Да сънувам как те има,

       ала, будна ли съм,

       да изчезваш през невидима врата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Баева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...