Ще долетя насън да те целуна –
стотици километри ни делят!
В сърцето ми потрепва нежна струна,
а мислите ми връщат ме назад!
По уличките тесни на градчето
под палми и маслини сам вървя.
Прозорците на къщичките светят,
а мислите ме връщат... у дома!
Не се забравя никога Елада –
дарява щедро слънце, синева,
море и топли нощи, звездопади!
Но колко е по-топло у дома!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados