ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
23 sept 2011, 1:00

Насън и Наяве 

  Poesía » De amor
758 0 8

 

Като закон е - джамът ми отворен,
а зад джамлъка - земните пътеки...
Боде очите Месецът отгоре,
а Млечен Път е все към теб потекъл...

По него бродят нощем мойте думи
и три от тях раздират ми гърдите.
Среднощни думи, мъжки и безумни,
от вените излезли... от пропитото...

Ний сме различни. Вярваме на стихове.
Единствената наша Вяра. Тежък кръст.
Със свила - думи галим се във Тихото
и всеки със звездите мери ръст.

Молете се за мен и свещ ми запалете!
Аз вярвам, че Творецът прощава грехове,
кога поне един от братята поети,
повярвал е напълно на мойте стихове!

Прости ми, моя мила, още че живея!
Не ще ме Оня, горе, пред него да застана...
Отвъд Балкана, нощем, вълча песен пея,
че идеш в свила - риза, насън, да ми пристанеш...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??