Насън и Наяве
Като закон е - джамът ми отворен,
а зад джамлъка - земните пътеки...
Боде очите Месецът отгоре,
а Млечен Път е все към теб потекъл...
По него бродят нощем мойте думи
и три от тях раздират ми гърдите.
Среднощни думи, мъжки и безумни,
от вените излезли... от пропитото...
Ний сме различни. Вярваме на стихове.
Единствената наша Вяра. Тежък кръст.
Със свила - думи галим се във Тихото
и всеки със звездите мери ръст.
Молете се за мен и свещ ми запалете!
Аз вярвам, че Творецът прощава грехове,
кога поне един от братята поети,
повярвал е напълно на мойте стихове!
Прости ми, моя мила, още че живея!
Не ще ме Оня, горе, пред него да застана...
Отвъд Балкана, нощем, вълча песен пея,
че идеш в свила - риза, насън, да ми пристанеш...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Много хубав стих -за силните хора!
