17 nov 2010, 11:08

Натежал от прах

  Poesía
849 0 19

Изгубени чувства

Дали не сънувам

Като дете съм

Не спирам 

Палувам

Ровя и търся

В смях се заливам

Малко тъга

Не унивам

Чувства захвърлени

В стари кашони

В разни мазета

Прашни тавани

Като забравени

Отминали рани

Като играчки 

Стари съдрани

Усмихва се 

Палячо едноок

Напомня ми

За стар урок

Напират 

Чувства разпиляни

В мен са

Всичките събрани

Няма болка

Няма страх

Избърсвам 

Натежала прах

С усмивка 

И с доброта

По-жив от всякога

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...